Развиващ се тенисист
Удряй топката високо,
И краката сваляй косо –
Туй игра ли е сега,
Щом тук някой ще следя.
Топка не пропускай,
Нрава си и не изпускай,
Все едно съм от гората
И препускам сред полята.
Геймът си следи –
Пробив направи
Пусто занимание –
Пълно отчаяние.
Ти в играта победи
И главата си вдигни,
Тука все едно и аз съм пореден психопат.
Вечно да си жив –
И краката си движи.
Нашите проклинам,
Че ме пратиха и тук.
Тоя ще ме умори
Развит тенисист
На поредната ми тренировка,
След загряваща част,
Слабото ми място той откри,
Конкуренция щом ми внедри.
Тя играеше забавно,
Топката отскачаше й славно,
Но от погледа й бърз
Аз се изпотих,
Бавно падах си във бездна,
В дълбината на зеници,
За мечтите по кралици,
Като див мустанг аз бях;
Някой сложи ми юздите,
Синя стана синевата,
Ярко грееше земята,
Леко пърхаше душата;
Вляво, вдясно бягах аз,
Форхенд, бекхенд се редуват,
Къса топка щом направи;
Без да зная как така
Аз до нея се и отзовах,
Но сърцето ми не позволи
Разиграването й да прекрати;
Върнах топката към нея –
Тя посрещна ме с лоб,
Тръгнах пак обратно аз,
Но фронтално бях при нея,
Щом под топката се отзовах;
С поглед замъглен
В мрежа топката изпратих,
Моето пълно състояние
Объславя нейното създание,
И към края на часа
Разстоянието се сопи,
Тя протегна ми ръка;
Боже, ти ме поживи,
Щом контакт осъществи.
И треньора заобичах,
Че ме вкара в играта.
Аз не стъпвах по земята,